Все по-често се срещам с родители, които споделят, че децата им се хранят изключително еднообразно. Вместо да избират от различни продукти, те се придържат към две-три храни и категорично отказват всичко друго. Понякога дори самата мисъл за нова храна е достатъчна, за да предизвика силно отвращение. Често чуваме думи като „ужасно“, „лигаво“, „отровно“ или „странно“ за плодове и зеленчуци, които детето дори не е опитвало. Патладжанът, доматът, чушката или смокините са сред продуктите, които предизвикват най-много съпротива.
Това поведение не е просто каприз. В психологията то е известно като избирателно хранително разстройство или ARFID (Avoidant Restrictive Food Intake Disorder). За разлика от други хранителни проблеми, тук не става дума за стремеж към отслабване или притеснения от килограмите. Причините обикновено са свързани със свръхчувствителност към текстура, вкус или миризма, със страх от задавяне или повръщане, а понякога и с липса на интерес към храната като цяло.
За децата, които изпитват този проблем, храната не е просто необходимост, а източник на тревожност. Тяхната сензорна система реагира много по-силно от обичайното. Меката текстура на патладжана или малките семки на смокинята могат да се окажат плашещи и непоносими. Това често води до отказ от хранене извън дома, избягване на рождени дни или лагери, защото детето се притеснява, че няма да има нищо приемливо за него. В по-тежките случаи могат да се появят хранителни дефицити и забавяне в растежа, а тревожността се засилва още повече.
В такава ситуация най-важното е да няма натиск. Натрапването на нови храни или наказанията само задълбочават страха и отвращението. Много по-полезно е да се подходи търпеливо и постепенно. Някои родители започват с това детето просто да наблюдава храната, да я докосне или да я подуши, без да е нужно да я опитва веднага. Малките стъпки създават доверие и усещане за сигурност. Често играта помага – когато храната е представена в по-забавен контекст, напрежението спада. Също толкова важно е и родителите да дават личен пример, като показват положително отношение към различните продукти.
С времето, когато детето се чувства разбрано и подкрепено, а не притиснато, то започва да проявява повече гъвкавост. Това не е само победа в храненето, а и ценен урок за справяне с нови и непознати ситуации в живота. Търпението, спокойствието и постоянството са ключови за преодоляване на този проблем.
А вашите деца опитвали ли са смокини?
