На един родителски форум попаднах на реплика, която ме разсмя, а после ме накара да се замисля: „Искам да платя за развитие, не за този електронно пищящ хаос, който ме гони из апартамента!“. Познато ми е. Преди дни, докато разглеждах поредната „образователна“ платформа за деца, се сблъсках със същото усещане за абсурд. Въпросът дали тези светещи и пищящи устройства наистина помагат на развитието на детето се оказва задънена улица между маркетинга и родителската тревога.
В един от моловете, докато преглеждах опаковките, почти физически усетих тежестта на обещанията. Всичко беше облечено в крещящи цветове, с надписи като „STEM“, „логическо мислене“ и „програмиране за малки“. Идеята е проста: купуваш пластмасата, а интелигентността автоматично се инсталира в главата на детето. Има някаква тъжна икономика тук – родителите не купуват играчка, а илюзията за спокойствие, за това, че не изостават от дигиталната надпревара. Плащаме скъпо за време и за самочувствието на „правилни“ родители.
Истината обаче излиза наяве в момента, в който натиснеш копчето. Вместо логическа задача, получаваш трисекунден синтетичен тромпет и отблясъци от евтини диоди, които дразнят сетивата, вместо да ги стимулират. Вместо фокус – сензорна претовареност. Тези „умни“ играчки не изискват мислене, а просто реакция на следващия светлинен сигнал. Те учат децата да бъдат пасивни консуматори на шум, а не активни изследователи на света.
Видях едно дете, приковано пред такъв робот. Не се опитваше да разбере как работи, а просто го гледаше втренчено, с някакъв хипнотичен празен поглед, докато около него се въртяха едни и същи пискливи мотиви. Това не е обучение, а привикване към стимулация. Разликата между една дървена кубче и тази електронна какофония е огромна. Дървото е предвидимо и просто – не говори, не свети и не те кара да се нагаждаш към неговия ритъм. То те кани да създадеш свой собствен. Електронната играчка, напротив, диктува условията, а ние, родителите, плащаме за това диктаторство, с надеждата, че в него има някаква скрита мъдрост.
Индустрията е усъвършенствала една схема: вземи стара идея, сложи ѝ евтин чип, опаковай я в пластмаса и я наречи „интелигентна“. Цената скача тройно, а стойността за развитието на детето е отрицателна, защото заменя истинското изследване с пасивно наблюдаване на светлини. В крайна сметка, в стаята остава вечна, разкъсана мелодия и купчина изтощени батерии.
Това е същото като с модерните диети и фитнес приложения. Купуваме устройства и абонаменти, вместо просто да се разходим навън.
