На 14 юни 2025 година в хърватския курорт Опатия се случи нещо, което измести границите на човешките възможности. Фрийдайвърът Витомир Маричич задържа дъха си под вода цели двадесет и девет минути и три секунди. Рекордът беше поставен в басейн с дълбочина три метра, пред петима официални съдии и стотина зрители, които буквално онемяха от случващото се. Секундите се точеха като часове, а когато Маричич изплува, въздухът в залата се взриви от аплодисменти.
Това не е просто трик на издръжливостта, а внимателно подготвен експеримент, съчетаващ наука, спорт и психология. Тайната му се крие в денитрогенирането – техника, при която атлетът вдишва чист кислород около десет минути преди опита. Така кръвта се освобождава от азот и се насища с кислород до пет пъти повече от обичайното. Това е физиологичната основа, но тя сама по себе си не е достатъчна. Нужно е желязно управление на ума и тялото, защото след двадесетата минута започва истинската борба. Диафрагмата се свива неконтролируемо, импулсът за поемане на въздух става натрапчив, но именно тогава психиката излиза на преден план. По собствените му думи след двадесетата минута настъпил странен мир и задържането станало дори по-лесно в психологически план.
Постижението му може да се разбере най-добре в сравнение с природата. Обикновеният човек рядко издържа повече от минута и половина без въздух. Елитните фрийдайвъри, без подготовка с кислород, достигат до единайсет минути. Делфините, считани за майстори на дълбокото, се гмуркат за около десет минути, докато тюлените могат да изчезнат под водата за половин час. С новия си рекорд Маричич буквално се приравни на морски бозайник.
Рекордът също така изтри предишното върхово постижение на друг хърватски фрийдайвър, Будимир Шобат, който през 2021 година издържа двадесет и четири минути и трийсет и седем секунди. Разликата е близо пет минути – огромна пропаст в дисциплина, където всяка секунда е ценна. А ако говорим за задържане без кислородна подготовка, официалният рекорд по стандартите на AIDA е малко над единайсет минути, поставен от Бранко Петрович. Това показва колко различна е динамиката, когато тялото е предварително „заредено“ с кислород.
Маричич обаче не се впусна в това приключение само заради славата или цифрите в Книгата на рекордите на Гинес. Той ясно заяви, че целта му е да привлече внимание към опазването на океаните. Водата, която за него е среда на издръжливост и личен подвиг, е същата тази среда, в която милиони същества губят своя дом заради човешката безотговорност. Така неговото дълго мълчание под водата се превърна в символичен вик за помощ към света над нея.
Историята на този рекорд не е само спортна сензация. Тя е напомняне, че човешкото тяло може да стигне до места, които изглеждат немислими, когато умът е решен, а целта – по-голяма от самия човек. Витомир Маричич показа, че понякога истинската сила е в тишината и в смелостта да се потопиш по-дълбоко от всеки друг.
