Предишният път ви говорих за възгледите ми за очакванията, които медиите са ни насадили за приятелството и колко се нереалистични. Имам още някои мисли по темата, които бих искала да споделя с вас.

Вярвам, че ако нещо наистина ни интересува, ще намерим време и сили за него. Ние си задаваме приоритет и посбиваме задълженията си доколкото е възможно, за да можем да вмъкнем една приятелска среща – дори и да е бърза, дори и да е по скайп. Също мисля, че отглеждането на приятели е вечно упражнение. Преди малко дори си спомних, че това беше първата пукнатина, която открих в едно от моите приятелства. Тя ми се обади да отида на бар, а аз казах, че предпочитам кино, затова тя потърси някой друг, който да отиде на бар с нея. Понеже тя искаше бара, с кой ще отиде изглеждаше второстепенно. Докато често си променях графика, за да направя приятелството свой приоритет, тя даде приоритет на това, което иска – и ако имаше с кого да го направи, страхотно. Логиката е „ти прави своето, аз ще си правя моето; и ако се срещнем, това е чудесно.“ За мен няма много смисъл. Ако правех само това, което на мен ми се прави, нямаше да прекарвам часове в слушане на приятелка да говори за разпадащата й се връзка, докато вместо това имам да работя по проект.

Важно е да намерите мярката между това да не се изгубите в другите и да не загубите другите във времето, отделено за себе си.

Google+ Comments