Когато говорим за робство и крепостничество, често си представяме тежък труд, насилие и липса на свобода. Но в историческите хроники се открива и една по-малко обсъждана, но ужасяващо унизителна практика – използването на здрави и силни мъже като „осеменители“. Това не е мит, а реалност, документирана най-вече в Америка по време на робството, но със свои паралели и в Европа.
В САЩ, особено след 1808 г., когато вносът на роби от Африка е забранен, собствениците на плантации започват да разчитат на „вътрешно размножаване“, за да увеличават броя на робите си. Така се ражда понятието „stud slave“ – роб-жребец. Най-здравите и плодовити мъже били принуждавани да оплождат робини, често подбирани според физическите им данни. Процесът напомня на животновъдство – целта е била да се „произвеждат“ здрави деца, които автоматично ставали собственост на господаря. Тези деца били не просто семейни наследници, а бъдещи работници или стока за продажба. Представете си циничната сметка – всяко новородено дете е било „инвестиция“ и гаранция за печалба.
Жените робини били принуждавани да раждат многократно през живота си, а за мъжете, избрани за „жребци“, нямат право на личен избор. Съществуват свидетелства за мъже, отделяни от семействата им и използвани единствено за осеменяване. Психологическата травма е била огромна – сведени до биологична функция, и мъже, и жени губели всяка следа от човешко достойнство.
Макар най-систематично това да е приложено в Америка, подобни практики се откриват и в други общества. В Древен Рим робите също били насилвани да създават потомство. Голяма част от робите в именията са били т.нар. vernae – деца, родени на място от робини. Собствениците често поощрявали „размножаването“ на робите, защото това им носело евтина и сигурна работна ръка.
В Европа при крепостничеството не е имало такава директна „програма за развъждане“, но господарите са упражнявали контрол върху браковете и семействата на селяните си. В някои райони, особено в Източна Европа, силни и здрави мъже са били насърчавани или понякога принуждавани да създават повече деца, защото всяко дете означавало повече работна сила върху земята на феодала. Това не е достигало мащаба на американското робство, но отново виждаме как телата на хората са били средство за икономическа изгода.
Любопитното, колкото и мрачно да звучи, е че идеята за човека като „производител на потомство“ е просъществувала през различни епохи и култури. Разликата е в степента на систематизация – докато в Америка робите са били третирани почти като животни в програма за развъждане, в Европа контролът е бил по-непряк, но не по-малко унизителен.
Тези истории ни напомнят колко лесно човешкото достойнство може да бъде заличено, когато човекът бъде сведен до икономическа единица. Може би именно затова днес темата е толкова болезнена – защото показва докъде може да стигне едно общество, когато постави печалбата над човешкия живот.
