Шинрин-йоку: Защо японските лекари предписват разходки в гората?
В Япония концепцията за шинрин-йоку, или „горска баня“, е много повече от обикновена разходка сред природата. Тя представлява внимателно, съзнателно потапяне в гората и се разглежда като терапевтична практика за подобряване на физическото и психическо здраве. За японците шинрин-йоку е не само начин за релаксация, но и практика, която укрепва здравето и балансира тялото и ума.
Шинрин-йоку буквално се превежда като „приемане на атмосферата на гората“ или „горска баня“. Концепцията е въведена през 1980-те години в Япония като отговор на нарастващите нива на стрес, свързани с градския начин на живот и бързото технологично развитие. Основната идея е, че чрез потапяне в природата и контакт с гората, хората могат да се възползват от естественото ѝ успокояващо действие и да подобрят както психическото, така и физическото си състояние.
Шинрин-йоку носи многобройни ползи за здравето, които са научно доказани. Лекарите в Япония предписват горски бани като допълнителна терапия за редица състояния и заболявания.
Разходките в гората помагат за понижаване на нивата на кортизол – хормона на стреса.
Проучванията показват, че хората, които практикуват шинрин-йоку, имат по-ниски нива на тревожност и стрес в сравнение с тези, които прекарват повече време в градска среда.
Дърветата и растенията в гората отделят фитонциди – естествени химикали, които имат антибактериални и противовъзпалителни свойства. Когато вдишваме тези вещества, имунната ни система се активира и се подобрява способността на тялото да се бори с болести.
Горската баня помага за намаляване на кръвното налягане чрез релаксиране на тялото и ума и намаляване на нивата на стрес, който често е причина за хипертония.
За да изпитате ползите от шинрин-йоку, е важно да се ангажирате с разходката в гората по начин, който е по-различен от обикновеното вървене. Практиката на горската баня изисква съзнателно присъствие и пълно внимание към природата около вас.
Шинрин-йоку включва не само визуалното възприемане на гората, но и слушане на звуците, вдишване на аромата на дърветата и цветята, допир до кората на дърветата или земята. Тези сетивни преживявания помагат да се свържем по-дълбоко с природата и да се отпуснем.