Не ми харесва тенденцията децата да се концентрират все повече върху технологиите и да не обръщат внимание на старите забавления – игра навън с приятели, спортуване, настолни и социални игри като „Не се сърди човече“, четене на книжки, оцветяване. Много са важни всички тези неща, за да се развие ума и въображението на едно дете, а със съжаление виждам, че голяма част от децата в днешно време се концентрират само върху компютърните игри, които направо поглъщат вниманието им.

Говоря от личен опит, защото детските приказки, например, оставиха много важна следа в моето израстване като дете. Според мен те дават много важни, отправни ценности – за доброто и злото, за героите и злодеите, за надеждата, че краят е винаги щастлив и достойните преодоляват предизвикателствата 🙂

По тази причина и аз чета на децата си. Напоследък най-вече от книжките, издавани от издателството на Светослав Кантарджиев – много добре илюстрирани са, с големи букви, и по тази причина са подходящи за най-малките. Моята дъщеря дори се опитва да чете от тях и се шегуваме, че скоро може и сама да се приспива, като си прочита приказка.

Любимата й приказка е „Рапунцел“ на Братя Грим и й я четем много често. Надявам се, че и при нея въображението се развива добре от приказките, а това че сме й ги разказвали вечер – един съкровен спомен с нас – родителите й.

Google+ Comments