Преди година се запалих по изкуствения интелект. Тествах всичко — от чатботове до генератори на текстове. Очакванията ми бяха прости: да ми спестят време, да ме насочат, да ми дадат нова перспектива. Вместо това получих стотици клишета, измислени факти и текстове, които звучат като писани от човек, който никога не е виждал истинска клавиатура. Първият генератор, който пробвах, обещаваше „професионално съдържание за секунди“. Натиснах бутона, избрах тема — „здравословни закуски за деца“ — и чаках. Резултатът беше списък от безцветни изречения, в които липсваше дори следа от реалния живот. Нямаше нито едно конкретно име на храна, нито една практична идея, която да съм ползвала. Само кухи фрази за „балансирано хранене“ и „енергийна стойност“. Изтрих всичко и започнах отначало, като този път му дадох по-конкретни насоки. И пак — същото. Тогава се усетих как губя не само време, а и търпение. Вторият генератор се рекламираше като „творчески партньор“. Поисках да ми напише текст за ползите от LED маските за лице. Получих нещо, което приличаше на научнофантастичен сценарий — с „дълбоки прониквания“, „микротокове“ и „видими резултати още след първото нанасяне“. Проверих фактите и се оказа, че повечето твърдения са силно преувеличени, ако не и направо неверни. Третият генератор беше насочен към писатели. Поисках от него да ми измисли сюжет за детска книжка. Получих история за едно момче, което спасява света от извънземни с помощта на суперсила, дадена му от… слънчевите лъчи. Историята беше толкова клиширана, че дори петгодишно дете би се засмяло. И тук стигнах до извода: генераторите за текст не са помощници, а илюзии. Те създават привидност за работа, но в крайна сметка изискват повече усилия за редактиране, отколкото за писане от нулата. Понякога дори пречат, защото те карат да вярваш, че имаш готово съдържание, докато всъщност имаш само суров материал, който трябва да бъде напълно преработен. Сега, когато имам нужда от текст, първо сядам и мисля сама. Започвам от конкретен случай, от реален проблем или от личен опит. Така текстът става жив, истински и полезен. Генераторите за текст ги ползвам само за дребни задачи — като например да ми дадат идеи за заглавия или да ми помогнат да формулирам въпрос. Но никога не им се доверявам напълно. Защото истинският текст, този, който има стойност, винаги идва от човек.
