Както солта, така и черният пипер са познати подправки още от праисторията на човечеството. И двете са необходими за изхранването на вида ни. Солта има основно химично значение за развитието на организма, докато пиперът подпомага не само за овкусяването на храните, но и за консервирането им. Говори се, че черният пипер е първият познат естествен консервант на планетата.

Плодовете на растението са малки и зелени на цвят. Ако се оберат, мариноват и изсушат зелени, получаваме зелен пипер, а ако се изчака да узреят и се обелят – получаваме бял пипер, който не е толкова пикантен, но има по-чист вкус. Всъщност тръпчивостта на пипера се дължи на съставката пиперин. Освен горчива тя е силно ароматна, благодарение на което се използва и до днес за прикриване миризмата на по-старо месо.

Историята разказва колко високо ценени са качествата на тази специална източна подправка. Още от дълбока древност пиперът се е включвал във военните откупи. През средновековието цената му е била главозамайваща. Той е станал причина Португалия да търси морски път към Индия. Най-поразяващия случай обаче е още от времето на Римската империя, когато германският племенен владетел Аларих Вестготски, малко преди да се установи Весготското кралство,  поискал от Рим откуп от повече от тон черен пипер при опустошението на града през 410 година.

Не случайно казват, че пиперът е подправката на живота. Аналогията произтича от вярването, че солта е живота, а пиперът – неговият привкус. В момента сол и пипер са двете основни съставки, които задължително присъстват на всяка трапеза в почти всички страни по света.

Google+ Comments