Живеем във време, в което промяната е постоянна, а работната среда се променя по-бързо от всякога. „Промяната е единствената константа“, както е казал Хераклит около 500 г. пр.н.е., и това твърдение никога не е било по-вярно, отколкото днес, през XXI век. От дигиталната комуникация до хибридните модели на труд, всичко оказва влияние върху начина, по който преживяваме ежедневния стрес. Световни организации като СЗО наричат стреса „глобална епидемия“, като се смята, че около 264 милиона души страдат от тревожни разстройства, много от които са пряко свързани с хроничен натиск на работното място (СЗО, 2017). Бизнесът все още разчита на остарели методи за справяне с него – медитации, антистрес дни, уелнес програми. Но тези подходи често само леко замаскират симптомите, без да адресират дълбоките причини. Последиците от този неуправляем стрес са сериозни: изследвания показват, че продължителният стрес може да намали ангажираността на служителите с до 50%, влияейки на продуктивността (Goh, Pfeffer & Zenios, 2015). Също така, около 77% от хората изпитват физически симптоми от стрес, което води до здравословни проблеми и увеличаване на разходите за работодателите (Американски институт по стрес, 2018).
Именно тук идва новаторската концепция Стресономикс, създадена от Джей Ънуин – холистичен, стратегически и гъвкав модел за работа със стреса в съвременната корпоративна среда.
Вместо да разглежда стреса като нещо, което трябва да бъде елиминирано, Стресономикс го приема като потенциален двигател за личен и екипен растеж. Концепцията предлага не просто моментно облекчение, а изграждане на култура, в която хората умеят да разпознават, управляват и използват стреса в своя полза.
Чрез тактики като „стратегическо време за стрес“, служителите се учат как да навигират през напрегнати периоди, без да прегарят. Това води до по-висока продуктивност, лоялност и емоционална устойчивост. Изследвания показват, че компаниите, които прилагат този тип подход, отчитат до 25% по-висока ангажираност и значително по-нисък процент на отсъствия.
За разлика от класическите „универсални“ решения, които често не отчитат индивидуалните различия, Стресономикс е гъвкав и персонализиран. Той не се стреми да „поправи“ хората, а да им даде инструментите да се адаптират към реалността – такава, каквато е днес: динамична, свързана и често непредвидима.
Ключовото послание? Стресът не е враг, а неизбежна част от живота и работата. Въпросът не е дали ще го има, а как ще го използваме.
За мен лично тази гледна точка беше трансформираща. Вместо да се боря със стреса, се научих да го разчитам. Да разпознавам кога ми подсказва, че трябва да се пренастроя, и кога ме кара да изляза от зоната на комфорт – не за да се изтощя, а за да порасна.
Може би не се нуждаем от още техники за „успокояване“, а от нова философия, в която стресът става ресурс, а не враг. И ако има момент за такава промяна – то той е сега.
