Моето детство
Сега като се сетя какво детство имах аз и ми става толкова жал за днешната младеж. Нямам предвид само игрите пред блока, които са изместени от игрите пред компютъра. А съвкупността от всички възрасти – като малки си играехме, понякога скарани, друг път сдобрени, но винаги мръсни, кални и изморени от лудите игри; като тинейджъри – не ходихме по задимени барове и не пиехме алкохол, но за сметка на тях се събирахме на вили, на домашни купони и така нататък. Но винаги сме били спокойни и сме се чувствали сигурни. Не ни е било страх да се прибираме по тъмно, защото лампите светеха, не сме се държали като по-възрастни, защото нашето единствено задължение беше да изживеем пълноценно детството си. Жал ми е за сегашните деца, дори и за моето, защото на тях им се налага да пораснат много по-бързо, без да усетят силата на безгрижното детство. В какво време сме принудени да живеем, че чак ми се плаче. За нас е късно вече, ние откраднахме това, което успяхме от живота, но дано поне за децата и за техните деца да се промени ситуацията, нека не порастват на 12 години и да живеят без проблемите на възрастните.
