Изчетох много по темата с домашните парфюми и общо взето ме обзе едно голямо “Уау!”, поради факта, че заигравката е доста голяма. Направи ми впечатление, че всъщност не става въпрос за домашен парфюм, аз това как да си направиш парфюм в домашни условия. Което според мен е различно! Най-често в подобни статии се дават рецепти и информация за сърдечни, емоционални, основни и какви ли не нотки. Да, сигурно наистина това е вярно, но преди векове, когато много жени са искали да ухаят добре, или са си правели домашен сапун с някакъв по-хубав аромат, или са си “варили” парфюм по много по-различна технология.

Другият голям въпрос, който подбуждат съвременните онлайн статии, е кое да се използва – житен спирт или масло от жожоба като основа? Трудно е намирането и на двете. Ако нямате приятел, който да ви упъти, ще има да обикаляте от магазин на магазин и да питате ли питате.

Едно време прабаба ми си е правела домашен парфюм от люляк, при това без спирт и без да измерва с капкомер етерични масла. Имала е само едно масло и то е било достъпно навсякъде тогава. Единственото, което й трябвало, била печка, голям затворен съд, гевгир, около две чаши вода за преварка и много цвят от люляк. А след това и стъклени шишенца. Точната технология така и не достигна до мен. Но от баба ми знам следното: отделяла цветовете и ги слагала на водна баня в затворен съд, така че колкото вода се изпари и мине през цветята, толкова и да остава в съда. След това поставяла “задушените” цветове в малките стъклени шишета и наливала от преварката около един пръст. Останалото било етеричното масло, което дядо носел.  Разбърквала го и след като отлежавал едно денонощие, парфюмът можел да се ползва.

Ентусиазирах се и ще се опитам да изнамеря как действително са се справяли жените от онова време.  Тогава ще ви пиша как точно се прави истински домашен парфюм.

Google+ Comments