Свикнала съм да броя всяка стотинка, особено когато става дума за детето. Но тази сума – 40 евро отгоре на месец – ме стресна. Това не бяха пари за нови обувки или за книга, а за етикети. За онзи малък надпис „био“ или „без глутен“, който уж гарантира, че слагам в чинията му само най-доброто. Пресметнах го, докато правех пазар в кварталното магазинче – обикновеното ябълково пюре беше с два лева по-евтино от „екологично чистото“. Решението ми да мина на „чиста“ храна се оказа удар по бюджета, но и по нервите.
Очаквах по-малко болести, повече енергия, по-добър сън. Вместо това получих дете, което се мръщи на всяка нова храна. За него „без изкуствени оцветители“ значи „безвкусно“. Готвенето вече не е бързо, а мъчение. Всяка рецепта е преглед на съставки, всяка опаковка – разчитане на дребен шрифт. Докато другите майки в магазина сравняват цени, аз сравнявам състави. И все пак, в края на деня, имам чувството, че купувам спокойствие, но на безбожно висока цена.
Спорът на масата стана ежедневие. Аз настоявам за полезното, той отказва непознатото. Вечерята се превърна в преговори. Истинският проблем не е в храната, а в това, че хранителните етикети се превърнаха в нова форма на родителска тревожност. Те ме карат да се чувствам виновна, ако избера по-евтиния вариант, и ме изкушават да вярвам, че здравето може да се купи. Истината е, че здравословното хранене е важно, но не е икономика на страха.
Днес се опитвам да се върна към нормалното. Да купувам сезонни плодове и зеленчуци, да готвя прости ястия и да не се чувствам виновна, когато понякога няма време за домашен десерт. „Чистата“ храна може и да е добра за тялото, но не бива да разваля семейния живот. Сметката вече ми е достатъчно висока.