Възможна ли е любов от и към Изкуствен интелект?
С нашумялия филм “Изкуствен интелект” учените не на шега си задават въпроса от фантастичния сценарий: Възможно ли е машина да изпитва чувства? И как да се постигне това?
Казват, че чувствата идват от наличието на душа, разум и сърце. Затова животните умеят да се привързват, да са верни – т.е да обичат стопаните си. Ние хората пък изпитваме различни видове любов. Тази, обвързана с желанието между мъжа и жената, е свързана с отделянето на феромони, които създават усещането за физическо привличане. Но тогава, ако обектът, който трябва да се обича и да отвръща с любов няма тяло от плът и кръв, в което да се случват всички тези химични процеси, а е изградено от метал, пластмаса, силикон или друго, дали може да изпитва чувства?
Може ли изкуственият интелект да се “научи” да обича? Възможно ли е любовта да се научи изобщо?
Преди време четох статия (колко истинска беше, не знам, а не помня и източника), че в Япония са създали програма за обич, която тествали на робот, като му задали данните към кученце. В израз на обич, роботът трябвало да прегръща малкото животно. Получило се. Но нещата се объркали. Когато една от асистентките влязла в залата да настрои и заради Изкуствения интелект, той изпитал привързаност към нея и настоявал постоянно да я прегръща. Изплашената асистентка направила няколко безуспешни опита да избяга и накрая се наложило техническият екип да изключи робота, за да я освободи.
Случилото се, ако е истина, е достойно за сценарий на романтичен филм. Ще се заформи 
интрига, ако асистентката също се влюби в робота. Какво ще е научното обяснение обаче и дали изпитването на обич, ще е белег за оформянето на душа в една хуманоидна машина? Такъв определено би бил философският въпрос на бъдещето.
Но аз се питам друго. Защо ни е изобщо да създаваме толкова опасно нещо. Да си играем с чувствата, да се правим на Създатели не противоречи ли на природните закони? Или сме толкова жадни да си създадем роби, които да ни служат вовеки, че ще ги обвързваме с програма за обич? Страх ме е да си помисля дори.
