Чета една много интересна книга за мъдростта на толтеките,  индиански племена в Централна Америка. Четивото е прекрасно и разказва за пътя на човека към себе си и конфликтите, които възникват във взаимоотношенията между хората.

Много голямо впечатление правят страниците, посветени на образите. Тъкмо за тях ще попиша малко сега. Според толтеките всеки един човек се бори с образи. Образът, който сам си е изградил за пред света, образът, който иска да следва и неговият действителен такъв. Околните също възприемат човека с образ за него – така както го виждат или в образа, в който искат да го виждат. За да не се обърквате, ще дам пример. Майката твърди, че познава детето си перфектно. Тя знае кое е най-доброто за него и го убеждава в правотата на решенията, на съветите си и прочие. Само че майката бърка, защото детето, на каквато и възраст да е то, има свой свят, свои мечти, виждания и възражения, за които майката дори не подозира. Същото е и от страната на детето. То мисли, че познава майка си – нейните силни и слаби страни, може да предвиди реакциите й, но всъщност не знае нейните мотиви, нейните мисли, вътрешни чувства и страхове.

В противоречие ни вкарват образите, които проектираме и в любовния ни живот. Така ние приемаме човека, когото харесваме, първо с образа, който той сам ни предлага и втори път с образа, в който ние се опитваме да го вкараме.

Така възникват конфликтите между образите. Оставаме винаги с впечатлението, че отсрещният не ни познава, че не покриваме очакванията му, а всъщност познаването е субективно понятие, а очакванията ще са винаги пречка при междуличностните взаимоотношения.

Как да открием перфектният образ? Той не съществува. Ние  никога няма да сме идеални нито за обществото ни, нито за приятелите ни, нито за нас самите. Нужно е да бъдем себе си, да не се влияем от света и неговото мнение и да се заобикаляме с хора, които ни приемат такива, каквито сме. Само тогава можем да живеем в хармония със себе си и да престанем да следваме някакъв идеал.

Google+ Comments