Да, крепост, а не храм, защото в последно време имам чувството, че хората възприемат телата си като крепост, която трудно може да допусне преминаването на “непозволени” субстанции. Под “субстанции” разбирайте и храни и напитки (а не някакви наркотични вещества).

Съществуват много хора в последно време, които се вманиачават в това как се хранят, какво влиза в телата им и прочие и прочие. Не си позволяват сладко (въпреки че най-вероятно обичат), не си позволяват да си хапнат пържени картофки или нещо, което в момента се е възприело за “вредно”.

За мен това е доста тъжен живот… Да, тъжен, защото е изпълнен с ограничения. Не си позволяваш да се насладиш на малки моменти, експлозия от вкусове и наслада. А се принуждаваш да се задоволяваш безвкусни комбинации от изкуствено създадени продукти, които за този момент се смятат за полезни за здравето.

Интересно ми е тези хора, които толкова се стараят да запазят телата си “чисти” дали всъщност осъзнават колко вредни елементи от Менделеевата таблица всъщност поемат. Или се стараят да не мислят за това.

Понякога ми се иска да разбера дали тези хора наистина си мислят, че с този начин на живот, всъщност ще живея по-дълго от останалите? И защо им е необходимо това? Мислят ли, че бъдат предпазени от по-голямата част от познатите “старчески” заболявания и каква е гаранцията за това? А дали когато не стигнат преклонната си възраст, поразени от някое от тези заболявания, няма да съжаляват в пропиляната в пазене младост, вместо да са се наслаждавали на всичко, което са можели?

Споделете вашето мнение по темата, ще се радвам да го разбера.

Google+ Comments