Само една майка е способна на това
Смела, безстрашна, дори безразсъдна в обичта си, себеотдадена, любяща, нежна, мила, единствена, това е майката. Създание, раздаващо се докрай, мислещо винаги първо за всички други и след това за себе си, топла, светла… Понякога имаме чувството, че цял един живот не стига, за да покажем на нашите майки колко специални са, за да им върнем и една хилядна от обичта и грижите, с които са бдяли над нас ден и нощ. И толкова много думи са изречени за съкровената връзка майка-дъщеря, а само 3 винаги са достатъчни: “Обичам те, мамо!”
Емоционалният ми поток е предизвикан от постъпката на една съвсем млада майка, разбрала, че в утробата й расте бебе с аненцефалия (липсва голяма част от черепа, мозъка и скалпа). 17-годишната Мика избрала да роди въпреки страшната диагноза своето момиченце. Чувствала в началото, че не е готова да бъде родител, след научаване на лошите новини обмисляла аборт, но с назряване на човешкия живот вътре в нея, решила, че трябва да дадe шанс на дъщеричката си да види света, макар за кратко. Не липсвали обвинения, че подобна постъпка е жестока, както към самата нея, така и към бебето, че не можело да роди на практика мъртъв човек, че е мазохистинчно и съдистчно…
Мика обаче вярвала, че в съдбата й няма нищо случайно, че тя е отговорна за детето си, че не може да му отнеме и броените часове, в които ще огледа любовта си в малките му и невинни очи; че през 9-те месеца бременност все пак тя ще бъде с дъщеря си, ще я чувства и усеща в утробата си.
Само една майка е способна на това!
