Спор с приятел? Трябва ми шоколадово блокче, за да се успокоя. Стрес по време на работа? Утешавам се с любимата пица. Много от нас прибягват към емоционалното хранене без дори да осъзнават, че така търсят начин да се справят с безпокойството, но вредят на здравето си.

Казано направо, емоционалното хранене е, когато не ядем от физиологична нужда, а водени изцяло от емоциите ни. За огромно съжаление се увеличава броят на хората, които не правят разлика между двете.

Желанието за храна най-често възниква от негативни емоции като тъга, стрес, пререкания с околните или умствено натоварване – всички негативни чувства и ситуации, които ни струват много енергия. И така се завъртаме в един порочен кръг: емоция – храна – лошо здраве – развалена фигура.

Храненето, основано на стрес обаче, оставя своя отпечатък и в мозъка. И може да бъде фатално. Как действа това? Колкото по-често извършваме определени действия, толкова по-познати стават те. Така мозъкът ни винаги се връща към същата стратегия. Той например помни, че когато негативните чувства са последвани от шоколад или друго изкушение, ще продължи да издава същите „заявки“ и в бъдеще.

За да не стигаме до тази ситуация, трябва първо да осъзнаем проблема и да го признаем пред себе си. Знам, че на думи звучи лесно, но на практика също е приложимо – да заместим сладкото с нещо друго. Дъвчене на дъвка, хоби, спорт – всичко, което ще ни помогне да се разсеем, а и ще бъде здравословно.

Изпадали ли сте в подобна ситуация и как вие се справяте с емоциите?

Google+ Comments