Знаете ли кой е първият език, който едно мъничко дете научава? Голям процент от вас ще отговорят, че това ще е този, който говори майката, дори в дву- или триезичните семейства. И няма да са прави. Истината е съвсем друга и ще ви изненада, или поне ще ви накара да се разсъждавате.

Преди да могат да говорят, бебета комуникират и те го правят на база мимики, жестове и нечленоразделни звуци. Това е всеизвестен факт, но замисляли ли сте се на база какво децата изпращат тези сигнали? Същност те са в резултат на емоциите, които усещат и на които трябва да отговорят. Така че отговорът на въпроса какъв е първият език, който научваме, е чувство!

Ще ви дам и нагледни примери. Когато бебето се чувства в опасност от глад например или не е сгушено удобно, то започва да плаче. Плачът е в резултат на незащитеността, която усеща с всяка фибра на тялото си. Ако вземем предвид малко по-голямо дете, което може вече да се облича само и да контролира крайниците си. Представете си, че сутрин при ставане, то трябва отново да се сложи дрехите си само, но отказва и започва да плаче. Причината тук е, че детето може да се чувства преуморено физически или емоционално. То има способността моторно да изпълни задачата, но нервната му система не може да се справи с чувствата и да подаде правилните сигнали.

Родителите могат да овладеят тези ситуации, като оказват безрезервна помощ и подкрепа на мъниците си. И тук няма никакво значение дали едно нещо го правят за първи или пореден път. Колкото повече емоционална подкрепа получава едно дете във всеки един етап от развитието си до съзряване, толкова по-добре ще се справя с чувствата си. Също за научаването на първия език на човека е важното по-възрастните да не го подценяват или надценяват във възприятието.

Както ученето на всеки един друг език по света, така и този изисква постоянно опресняване. А вие на какво ниво сте?

Google+ Comments